Kitobni o'qish: «Zihra»

Иван Вазов
ЗИХРА

Je t’adore, ange, et t’aime, femme!

V. Hugo

 
Към вас ще се завърна аз,
балкани мили, красни,
душата ми лети без свяст
към небеса ви ясни.
 
 
Пространства, пропасти, гори
изчезнуват пред мене
и нов се хоризонт откри
на моето стремленье.
 
 
Хвърча, треперя като лист
и с пламък във сърцето
аз дишам въздуха ви чист
и плувам ви в небето
 
 
и виждам тия планини
и хладната долина,
блеснала в цвят, в зеленини,
кат пролетна градина.
 
 
Де бистрата Бързия лей
вълните си прохладни
между гори, де славей пей,
между скали грамадни,
 
 
там, дето спомени свети
за мен сега живеят
и толкоз радости, мечти
умрели в гроб немеят,
 
 
долино мила, тихи край!
Цъфти, блести, пленявай!
Със хубости света омай
и с мирис упоявай!
 
 
Гората завет ти държи,
зефирът те милува,
Бързия сладостно тъжи
и детски се вълнува…
 
 
А птички весело цвъртят
по горските рътлини,
девойки млади ги дружат,
кат ходят за малини —
 
 
природа чудна те краси,
долино миркзлива,
но ти да можеше да си
сто пъти по-красива,
 
 
но твойте кичести хълми
да бяха ощ по-красни
и твойте гиздави моми
да бяха ощ по-страстни,
 
 
малините ти – с по-жив шар,
небето по-богато
и твоят мрамор – рядък дар —
да беше чисто злато,
 
 
и твойте птици и зори
по-весели и будни,
и твойте шумести гори
по-тайнствени и чудни,
 
 
аз пак не бих мислил за теб
не щял бих да те помня,
долино, рай прекрасен, леп,
долино сърцеломна,
 
 
ако верига страшна днес
не свързваше сърце ми
за всякой камък, дол и лес,
за всички ъгли неми;
 
 
ако не беше всякой кът
със спомени заселен,