Kitobni o'qish: «Из историята на албанския народ»

Гърците: формирането на хората, миграцията

Гърци (самоиме – елини) – хората, съставляващи основното население на Гърция, Кипър. Името на гърците в древността им е дадено от римляните по името на едно от малките племена на елинските колонисти в Южна Италия. Елинската народност започва да се оформя около 12 в. пр. н. е. в резултат на смесването на най-старите жители на Гърция пеласги с новодошлите от Мала Азия (тирсени, карийци и др.), които от своя страна излязоха от степите на Южния Урал (където се формира най-старата индоевропейска общност), и племена от север-запад на Балканския полуостров, който тогава се състоеше главно от четири племена: ахейци, йонийци, еолийци, дорийци и някои други, по-малки.

Гърците бяха проводници на висока цивилизация, оказаха голямо културно влияние върху съседните народи, стимулираха развитието на материалното им производство и допринесоха за разпадането на примитивната комунална система. Класовото общество възниква преди всичко там, където се е развило древното изкуствено напояване, в райони, тясно свързани с древните земеделски цивилизации. Преходът на хората към нова социална формация е свързан с редица причини, преди всичко с развитието на прогресивни форми на икономика и технологии. Тази страна на човешката дейност от епохата на класовото общество се отразява в археологическите материали-разпространението на керамика, железни селскостопански инструменти. Освен това Археологическият материал рисува ярка картина на живота на класовете. Появата на класовото общество е свързана с появата на градове, изграждането на големи архитектурни структури, разпространението на писането, безпрецедентното натрупване на лукс и появата на пари.

Най – важната информация за различните аспекти на историята на формирането на древногръцката националност се съдържа в древната литературна традиция-произведения на древни писатели, оцелели до нашето време в повече или по-малко пълна форма, документални източници: укази, закони, договори, посвещения и др.; материални паметници: останки от сгради, инструменти, оръжия, предмети от бита; данни от древногръцкия език. Археологическите открития дадоха много нови неща в изучаването на историята на Г. Предприел разкопки на хълма Хисарлик в Мала Азия, Шлиман през 1871г. той открива останките на древна Троя и редица селища, съществували преди нея. По време на разкопките на Микена и Тиринс Шлиман намери огромен материал, който дава възможност да се говори за специална микенска култура. През 1900 г.английският археолог Артър Евънс открива останките на двореца на мястото на древния Кносос, което дава възможност да се говори за критската култура, която се оказва по-стара от микенската.

Сред литературните произведения особено ценни са произведенията на гръцките историци. Античната историография се корени в древния епос, представен от такива известни стихотворения като "Илиада" и "Одисея". Тази информация за живота на беотийското селячество от периода на формиране на робското общество се съдържа в стиховете на беотийския поет Хезиод – "трудове и дни", "Теогония".

Научните идеи за Критско-микенския период се основават главно на археологически данни. Разкопките показват, че началото на неолитната епоха на територията на Крит датира от 6-5-то хилядолетие пр.н. е. д. в началото и 1-ва половина на 3-то хилядолетие пр. н. е. д. на Крит се наблюдава преход от камък към мед, а след това към бронз. Към началото на 2-ро хилядолетие пр.н. е. д. принадлежат най-древните структури на така наречените "дворци" в Кносос, които представляват сложен комплекс от церемониални помещения, работилници, килери и др., които впоследствие са били многократно преустройвани. Освен това останките от критските градове (в съвременна Турция) и селища принадлежат към по-късни периоди. През следващите векове материалната култура на Крит – както свидетелстват многобройните находки на високо художествени изделия, стенописи, съдове, инструменти и др., изчистени в "дворците" – продължава да се развива. Разцветът му пада на 2-ро тримесечие на 2-ро хилядолетие пр. н. Е. Д. на Балканския полуостров, започвайки от първите векове на 2-ро хилядолетие пр. н. е. е., под силното влияние на Крит, така наречената микенска култура се формира в Пелопонес (Микена, Тиринт и др.) и Централна Гърция, която достига най-голямото си развитие във време, когато културата на самия Крит вече навлиза в период на упадък. Носителите на тази култура, очевидно, са били предците на гръцките племена. Културата на Крит има известно влияние и по крайбрежието на Мала Азия, където се развива така наречената Троянска култура с център в град Троя. Разпространявайки се в Егейския басейн, критската култура придобива нови характеристики, които отличават нейните паметници от тези, открити в самия Крит. Това дава основание да го наречем вече не култура на един Крит, а Критско-микенска култура. Отделни находки от неща от Критско-микенски тип са открити на територията на Египет, Сирия, Палестина, на остров Кипър, бреговете на Сицилия и Южна Италия, Южна Франция и бреговете на Черно море. При такъв мащаб на териториалното разпространение на Критско-микенската култура обаче са обхванати само ограничени кръгове от населението. Центровете на тази култура съжителстват с много по-примитивни форми на материален живот на по-голямата част от населението на тези територии. Сравнението на паметниците на Крит с паметниците на Египет и страните от Месопотамия предполага, че през 2-ро хилядолетие пр.н. е. д. на Крит е имало класово робско общество. Приблизително от 14-13 век.пр. н. е. д. по-нататъшното развитие на Критско-микенската култура спира. Изригването на Санторини (Тира) около 1380 г. това доведе до факта, че Критско-микенската култура Запада, това събитие подкопава вярата сред местното население в "могъщите богове", до голяма степен унищожава икономиката на древна Гърция, Крит и Египет. В самия край на 2-ро и началото на 1-во хилядолетие пр.н. е. д. в областта на материалната култура се наблюдава известен вид регресия. Това се дължи на големите племенни движения, проявени на Балканите.

Стиховете на Омир, чието създаване датира от 8-7 век.пр. н. Е., са основният източник на информация за гръцкото общество от периода на разлагане на примитивната комунална система и раждането на робските отношения. Стиховете се състоеха от песни, всяка от които можеше да се изпълнява отделно, като независима история за конкретно събитие от живота на нейните герои. Човек може да си представи, че певецът-разказвач (който древните гърци са наричали аед, а по-късно рапсод) на пиршества е бил помолен да изпее определени пасажи (песни) от дълги стихотворения, наситени с различни събития. Ако пируващите искаха да чуят за героичните подвизи под стените на древна Троя, певецът лот, звуците на цитара пееха за Троянската война, която избухна между "медните" ахейци (гърци), които отплаваха от Гърция на "чернобели кораби" до бреговете на Мала Азия, където се намираше красивата "крепостна" Троя (Илион) и защитниците на родния град, смели троянски воини.

Гръцкото общество от това време във вида, в който е отразено в стиховете, продължава да запазва племенната структура. Родовете, фратриите, като асоциации на няколко рода, и филите (племената) все още напълно запазват значението си на основните социални разделения. Омировото общество не познаваше частната собственост върху земята, не познаваше развита система на разделение на труда и развит обмен, в него обичаят на кръвната вражда все още не беше надживян и други елементи, присъщи на общата индоевропейска племенна система, продължиха да съществуват. В същото време в омировия период желязото постепенно се превръща в основен метал (започва така наречената "желязна епоха", произхождаща от древните металурзи на Южен Урал), което изразява огромното предимство на омировото общество в сравнение с Критско-микенската. Стопанският живот се основаваше на сравнително вече силно развито земеделие и скотовъдство. Като цяло икономиката на омировия период беше естествено затворена. В стихотворенията (главно в "Одисея") в някои случаи се споменават търговци, но като правило те не са гърци, а финикийци. Появиха се и професионални занаятчии. Въпреки че материалната култура от този период в сравнение с Критско-микенската е била на по-ниско ниво, тя е наследила от предишните такива технически постижения като грънчарското колело, техниката на рисуване на вази и др., което допринася за по-нататъшното развитие на занаята. Развива се строителния бизнес, грънчарската техника, морското дело. На тази икономическа основа неизбежно е имало разлагане на древната племенна система. Родовата аристокрация беше изолирана. Аристократичните воини, за разлика от обикновените воини, се биеха на колесници, които се появяват за първи път на територията на Южен Урал. Благородството получава по-голямата част от военната плячка. Тя живее в големи къщи, с икономически земи, но в по-голямата си част населението продължава да се състои от свободни фермери. Сред членовете на Общността, от една страна, се появиха хора, които загубиха земята си, а от друга, концентрираха няколко парцела в ръцете си. В дъното на социалната стълбица стояха метанасти, хора, които по една или друга причина прекъснаха връзката със своята общност и следователно бяха лишени от защита, работници и накрая роби. Робството в омировото общество имаше патриархален характер. Имаше сравнително малко роби (в" Одисея "препратките към роби са по-чести, отколкото в" Илиада"), сред които преобладават жени, чийто труд се използва в домакинството. Омировото общество все още не е познавало държавата в истинския смисъл на думата. От голямо значение през този период са племенният вожд (Базилей), Съветът на старейшините (буле) и Народното събрание (агора), състоящо се от всички свободни членове на общността. С нарастването на социалната диференциация Народното събрание и племенният лидер постепенно губят предишното си значение. Значението на Съвета на старейшините, който сега включваше не старейшини, а благородни и богати, се засили.