Moja sosedka Gmitra

Иван Вазов

МОЯТА СЪСЕДКА ГМИТРА

(Хумористичен разказ)

Жежка пладня. Слънце пали,

удря право над главите,

птички весели заспали,

злобно бръмнали мухите.

Не полъхва ветрец хладен;

клони неподвижни, неми;

паяк мръсен, кървожадев,

в мрежата лукаво дреме.

У съседский двор тъжовен

мъртва тишина царува,

котаракът, звяр греховен,

в мир на покрива сънува.

Долу пък – леха цветуща

двора с зеленчук покрива.

Буйно клоните си спуща

недозреялата слива.

Кукурузът горделиво

си пюскюлите навежда,

тиква бяла срамежливо

изпод шумата поглежда.

Бобът глупави възлазя

по усуканата вейка,

по земята мъдро лази

краставица чародейка.

Гордо лукът слабодухи

си опашките издава

и с маруля дългоухи

философски разсъждава.

Между тия твари честни,

между тоз народ безшумен

страстите са неизвестни,

няма вик, раздор безумен.

Либерали, нихилисти,

консерватори, чокои

1

  Епитети, каквито по онова време (1879 г.) си даваха двете враждующи партии в България

,

тия злакове и листи

никак туй ни безпокои.

Почва, слънце, дъжд и суша —

всичко те споделят дружно

и прегърбената круша

стръка гледа благодушно.

Любя поглед аз да спирам

въз тоз мир, наредба хитра.

Ах, там често аз съзирам

моята съседка Гмитра.

* * *

Знаете ли таз невеста,

що тъй ходи кат заспала?

По каква съдба злочеста

тя е тъй задебеляла?

Знайте ли тез очи сиви,

що тъй често зажумяват?

Какви спомени бурливи

тъй замислена я правят?

Знаете ли как съдбата

я преследвала жестоко?

Нейно минало? Борбата

в нейното сърце широко?

И защо душа й крот�